Лъвска риба

Вашият коментар

Навици:
Лъвските риби се срещат предимно по рифовете в топлите води.Те имат склоност да се плъзгат по камъните и рифовете през нощта и да се крият в пещери и цепнатини през деня.

Физическо описание:
Лъвската риба има красиво обединена глава с тяло,червеникаво кафеви или златни ленти се простират през жълт фон.Страничните и задни перки притежават тъмни редове на места с ясна обосновка.
Pterois Volitans е диференциран от другите scorpionfishes като има 13 , а не 12 отровни дорсални игли и 14 дълги, подобни на перо гръдни опашни кости.Задната перка перка има 3 гръбнака и 6-7 листа.
Pterois volitans може да достигне максимум до 38см дължина.
Някой други важни характеристики на Pterois volitans са кокалестото Ридж през бузата които частично покриват и очите и носа. Те притежават също така „пипалце“ над и двете очи.

Развъждане:
Само докато се ухажват Pterois volitans се присъединяват към други индивиди.При този специален случай един мъжкар ще се съедини с други женски за да се оформи група риби която варира от 3 до 8 индивида.
Когато lionfish е готова за възпроизвеждане , физическите разлики между секса стават повече от очевидни. Мъже стават по-тъмни и са повече равномерно оцветни ( Техните ивици не са точно толкова очевидни ) . Жените в спомагането за узряване на яйца стават в отенък на червено.
Техните стомаси, стават представител на сребристо бяло. Такива жени са лесни за мъжете да се уплодят в тъмнината. Ухажването започва само преди тъмнина и е винаги посветено от мъжете. След като мъжкарят претърсва женската , той почива до нея с субстрата и гледа към повърхността на водата. Той продължава тогава да обикаля жената. След като обиколи няколко пъти, мъжкарят се възкачва тогава до повърхността на вода с жената, която следва бавно,. Докато се възкачи жената ще трепери от нейните вид специални перки. Двойката може да слезе и да се възкачи няколко пъти преди да хвърли хайвер. На финалното изкачване двойката ще плува наоколо само под повърхността на водата. Жената тогава ще пусне нейното изчадие. Това изчадие е представлявано на две кухи тръби със слуз, които пускат само по – долу на вода повърхността, при освобождаване. След близо 15 минути, тези тръби запълват с саламура и стават овални топки, 2-5-см в диаметър.В тези топки лежат слоеве на 1 – 2 индивидуални яйца. Броят на яйцата варира от 2, 000 до 15, 000. Както жената от семето е освободена , мъжкарят отделя неговата сперма,, което прониква вl топки и стимулира яйцата отвътре. Дванадесет часа след оплождане зародишът започва да придобива форма. Само 18 часа след оплождане, главата и очите става доста развити. Накрая, нахлувайки микроби влошават стените от слуз и 36 часа след оплождането,, люка на малките,. Четири дена след концепция, малките са вече добри плувци и са способни да започнат да се хранят.

Поведение:
Тези нощни риби ловят в тъмнината като вълнуват бавно меките опашни кости на дорсалните и задни перки. Въпреки че за много от тях хранането е завършено за първия час на нощта , те ще останат навън в откритото море до ден. Когато слънцето изгрява , те отстъпват към техните сенчести домове сред корала и камъни. Както и да е, за мнозинството на техния възрастен живот, на който те са сами яростно ще защитят техният срещу други индивиди, и двамата към семето или различни видове, използващи техните отровни дорсални игли.Мъжките ‘lionfish’ са по агресивни от женските. Докато се ухажват, мъжките са особено агресивни. Когато нахлуващ мъж от lionfish влиза в района на мъж по костюм , разбърканият мъж ще доближи нашественика с широко разпер. Той тогава ще плува назад и напред пред натрапника докато покаже неговия отровен дорсален гръбначен нападател.След това размножаващият се мъжки се озове лице в лице с “гостенина” и неговите игли ще започнат да треперят. Зареденият мъж тогава ще разтърси неговата глава само преди да зареди с натрапника в нападение за ужилване на главата на му.

Хранителни навици:
Pterois Volitans е едно от горните нива на хранителната верига в много околности на коралов риф. Те са известни за да се хранят до голяма степен на ракообразна основа и малки риби,, които включват юноши от техните собствени видове. Pterois Volitans консумира норма от 8. 2 времена от неговата телесна маса на година. Като юноши те консумират 5. 5-13. 5 гена на ден и ден на 14. 6 гена като възрастни. Залезът е оптимално време за Pterois volitans да започне да се храни защото това е когато дейността в кораловия риф е най-високаС всички тези създания наоколо, lionfish не трябва да ръкоположи много енергия за да намери ядене. Те се плъзгат нагоре само покрай камъка и корал, от които се промъкват към плячка по – долу. Докато се мести бавно към малка риба, Pterois volitans използва неговите свободни гръдни листа за да защити движението си. Тази защита попречва заедно на жертвата да стане разтревожна
Въпреки че ние виждаме направената на ивици пъстра практика на lionfish очевидна и лесна за виждане в аквариума в който седи , в кораловия риф тази пъстра практика дава на рибата да се съчетае с далечината на кораловите клони и бодли.
Lionfish напада с едно бързо движение с което смуква, жертвата в неговата уста. Тази атака е така бърза и изглажда онова ако жертвата е била между група риба, другата риба в групата не може дори да забележи това, което стана.Lionfish може да продължи да претърсва другите незапознати членове на групата.
Pterois Volitans е бил също така известен за да издири риба на свободната вода близо до повърхността с различна техника. Тук те чакат 20-30-см под повърхност и очакват малка риба, която изскача, на водата при опит за избягване от друг хищник. Когато те падат назад към водата lionfish чака само под тях готов за нападане.
Като цяло, lionfish е неподвижна и се храни с риба може да го направи когато рибата е обилна и пости когато храната е малко . Когато много храна е налична за хранене, Pterois volitans става преситен или пълен и не може да яде за поне 24 часа.
Lionfish ръкополага повечето на тяхната енергия с израстване с голям размер рано в живота. Тази тактика им позволява да станат големи на доста млада възраст така че те да бъдат повече склонни да избегнат пристъп от хищници и да увеличат техните шансове да се чифтосат успешно.

Реклами

Нарвал

Вашият коментар

Нарвал означава еднорог от латински.Млекопитаещото животно е от семейството на еднорогите.
Възрастният нарвал достига дължина от 3,5м. до 4,5м.Новородените са около 1,5м.Женските тежат приблизително 900 кг,а мъжките-1,5 тона,от които 1/3 са мазнини.По форма тялото им прилича на белуга.Само възрастните се отличават с петнисто-кафяви петна с наличието на единствените 2 зъба.От тези зъби левият се развива като рог с дължина от 2-3м. и тегло до 10кг,приличащ на спирала.Обикновено десният не се показва.Предназначението на този рог досега не е изясненo,но доколкото е известно не служи за нападение и не се използва за разбиване на лед.Предполага се,че рогът позволява на нарвала да усеща измененията на налягането,температурата и водата.
Нарвалът обитава акваториите на Сев.Ледовит океан и Сев.Атлантик.
Сезонно мигриращо животно е,взависимост от предвижването на на плаващия лед.През зимата в южно направление,лятото-северно.За разлика от белугата по време на летния сезон нарвалът живее в дълбоките води.Храни се с главоноги животни, в по-малка степен с ракообразни и риби(треска,скат и други)В търсене на храна нарвалите достигат дълбочина до 1 км и за дълго остават под вода.
Естествените врагове на нарвала са белите мечки и косатките.Нарвалът живее единично или на не големи групи-от 6 до 10 животни.Бременността трае 14-15 месеца, а пълният цикъл на на възпроизвеждане трае 2-3 години.Ражда се 1,рядко 2 малки.Проocдължителността на живота в природата е до 55 години, а в плен до 4 месеца.В миналото месото му се е използвало за храна в северните народи, а маста за осветление.През 1976г.Канадското правителство е въвело ограничени мерки за лов.При приблизителни оценки числеността на нарвала е около 40 000-50 000 животни.Този вид се намира на границата на ичезване и е отбелязан в Червената книга.

Панда

Вашият коментар

Голямата панда, наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови. Среща се само на няколко места на територията на днешен Китай и е обект на особени грижи за запазване на вида. Проблем в нейното опазване е хранителният й режим – тя се храни само с млад бамбук, а териториите, подходящи за нейно местообитание постоянно намаляват. В ход е програма на китайското правителство за свързване на местата, където тя се среща посредством специални коридори и така отделните популации да се окрупнят. Пандата е симпатично животно, което предизвиква умиление. Предполага се, че популацията й на свобода е 3000 екземпляра, и че в зоопаркове и резервати има още още около 150 животни. На дължина достига до 1.5 метра, а на тегло до 115 кг. Живеят до около 30 годишна възраст. През живота си женската ражда само 2-3 малки, а бременността й трае от 3 до 5 месеца. Малкото на пандите тежи около 100 грама.
Латинското име на рода е Ailuropoda

Бенгалски тигър

Вашият коментар

Бенгалския или Индийския тигър червеникаво-златна козина с черни резки, които както при другите тигри служи за маскировка, гърлото, корема и вътрешната страна на краката са бели. Мужките индивиди имат дължина на тялото заедно с опашката от 2,3 до 2,7 м, и тежът от 180 до 260 кг, женските са по малки и имат дължина на тялото от 2,1 до 2,3 м, тъжът от 100 до 170 кг. Бенгалския тигър е много силен хищник и може да надвие животно което два пъти по голямо от него. Той е активен денем и нощем, храни се с глигани, маймуни, биволи, елени. На ден може да яде по 40 кг месо. Убива малки жертви след захапване зад врата а големите с ухапване за гърлото. Съешването става обичайно през пролетта, мъжкия прекарва от 20 до 80 дни с женската, а тя е е готова да забременее от 3 до 7 дни в този период. След оплождането мъжкия се заема с ежедневното си занимае, да маркира и брани територията си, неучаства в отглеждането на малките. Женската ражда (разгонват се обикновенни на 2 – 3 години) след около 3 – 4 месеца бременност, малките са от 2 до 4, те са сляпородени. На 8-та седмица могат да последват майка си . Стават самостоятелни на около година и половина и съзряват полово на 3 – 4 години. Среща се в тропически гори, блатисти местности и пасища в Индия, Непал и Бирма. Мъжките покриват територия от 30 до 105 квадратни километра и покрива териториите на няколко женски. Застрашен вид, има около 4000 тигри на свобода, живеят 15 години.

Белите тигри за които сме чували са Бенгалски тигри. Те са характерни с кремава бяла козина с шоколодови резки и сини очи (не са албиноси, нито отделен вид). Тези тигри се срещат много рядко в прородата и по често в зоопарковете. За раждането на бели тигри се изисква родителите да имат ген които е рецисивен

 

 

Златния тигър или Златната котка с тигрови резки не се среща в природата. Има около 30 екземпляра в зоопаркове. Те както белите тигри са Бенгалски и гена които носят е отделен. Това е ген подобен на гена на домашните котки, което е причина за оцветяването.

 

Черна мамба

2 коментара

Черната мамба е най-голямата отровна змия в Африка и втората по големина отровна змия в света (само Кралската Кобра е по-голяма).Средната ѝ дължина е около 2,0 — 2,5 метра но достига до 4,0(4,5)м. Дължи името си на черната вътрешност на устата си, а всъщност цветът ѝ варира от матово жълтеникаво-зелено до тъмно сиво, (Маслинен, маслинено-зелен, сиво-кафяво, сив металик). Цветът и се променя с възрастта. Черната мамба е най-бързата змия в света, развива скорост от 12 до18(20)км/ч. Отровните зъби са предни, много малки. Отровата е нервотоксична. Характерно е, че при различните популации има разлики в химичния състав на отровата.

Бял вълк

5 коментара

Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 4 кътника, а долната – 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 6 кътника. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.

Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е 1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане — те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да пътуват на големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче, докато обема на мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.

Вълците често изглеждат по-масивни от куче със същото тегло, заради допълнителния обем на козината. Тя е съставена от два пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и по-гъста и мека, която поддържа топлината на тялото. Вълците сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента. Женските често имат по-гъста зимна козина, отколкото мъжките, и я запазват по-дълго през пролетта.

Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата – бяло, червено, кафяво и черно. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.

Тъпоклюна кайра

Вашият коментар

За да се размножат тъпоклюните кайри се събират на огромни групи, наброяващи 100 000 индивида. Това става на определини места в Норвегия или на Британските острови. Дължина на крилата 30-35 см. Размах на крилата 46 см. Маса около 300 г. Продължителност на живота 15 години.
Необикновена яркоцветна човка през размножителния период. Физиономия на загрижен заядливец. Комична походка. Всичко тава придава на кайрата живописен и комичен вид. А каква гледка са тези птици с клатеща походка, кръстосващи напред-назад между гнездата и морето, откъдето набавят храна за малките. Почти комична е гледката със стиснатите напреко на човките риби, основна храна за малките. Кайрите са игриви и крадливи. Ако някоя от тях е намерила строителен материал за гнездото, например красиво перо, все някоя ще се намери да го грабне, а после някоя отново ще бъде ловко ограбена от друга кайра, още по- пъргава.
Тъпоклюната кайра снася едно единствено яйце, сравнително голямо, тежи повече от 1/10 от масата на майката. Майката мъти яйцето през по-голямата част от времето. След излюпването родителите хранят малкото 6 седмици обилно.
След като отгледат малкото, родителите кайри, го оставят само да се справя със живота. Малкото често става жертва на кърлежи или на един вид кокошинки, които живеят по него. Освен това тряБва да се пази от другите птици, например лакомата сребриста чайка, когато влиза за първи пот в морето. За щастие малката кайра бързо се научава да се гмурка и да плува добре под вода, а това й позолява да избегне нападенията на враговете.
След като оставят малките си, кайрите от двата пола отлитат към местата за презимуване, където им предстои да сменят оперението си. Красивите цветове на човката и на перата образуващи розетка в основата й изчезват, перата отпадат. Това е труден период за пиците: няколко дни остават върху водата и плуват като патици, без да могат да летят.
Тъпоклюните кайри се отнасят с голямо внимание към малките и от сутрин до вечер ги тъпчат с риба. Когато кайрите забележат някой пасаж с риба устройват истинска хайка, налапват рибките, които стискат напреко на човките си и ги отнасят на малките си. Наведнъж могат да държат до 12 рибки в човката. От начало малкото поема храна направо от човката. Кайрите ядат още мекотели и крабове.
Тъпоклюната кайра не се задоволява като другите птици да намерят вдълбнатина в пясъка или скалата, за да построят гнездо. Там където почвата позволява, те изкопават дупка. Ако намерят готова такава, те се настаняват и я приспособяват по свой вкус. Най-често обаче си изкопават сами с помощта на човката и краката гнездо дълго 1- 2 м със странични разклонения. Когато подслонът е готов, птицата го украсява с мъх, треви и различни отпадъци.